Демонтаж на олигархичния модел – централната мисия на „Прогресивна България“
В края на март 2026 година „Прогресивна България“ разгърна пред обществеността детайлите на своята програма за трансформация на управленския модел в страната. В центъра на тази програма стои категоричният ангажимент за демонтаж на олигархичната система – мрежа от зависимости, която, по думите на формацията, функционира като пирамида, контролираща институции, медии и бизнес.
Какво представлява олигархичният модел?
Според анализа на „Прогресивна България“, олигархичният модел не е абстрактно понятие, а конкретна управленска структура. В нея определени икономически групировки използват политическата власт, за да извличат облаги чрез държавата – чрез обществени поръчки с надути цени, чрез концесии при непрозрачни условия, чрез контрол над регулаторните органи. Формацията прави важно разграничение: бизнесменът печели чрез пазарна конкуренция, докато олигархът печели чрез държавата и очаква протекция от нея.
Тази система е не просто несправедлива, но и икономически разрушителна. Когато печалбата се генерира не чрез иновации и ефективност, а чрез близост до властта, страдат всички – от малкия предприемач, който не може да достъпи пазара, до обикновения данъкоплатец, чиито средства се разхищават.
Конкретни мерки за промяна
Програмата на „Прогресивна България“ не се ограничава до диагнозата. Тя предлага набор от взаимосвързани мерки, които да разградят олигархичните зависимости:
Съдебна реформа – радикално преструктуриране на Висшия съдебен съвет и избор на нов, легитимен главен прокурор, за да се гарантира независимост на правосъдието от политическо и олигархично влияние;
Нов Закон за противодействие на корупцията – с ясни механизми за превенция, разкриване и наказване на корупционни практики;
Ревизия на ключови обществени поръчки – преглед на инфраструктурните проекти от последните години и въвеждане на референтни стойности, за да се предотвратят бъдещи злоупотреби;
Инвестиционен омбудсман – създаване на независима институция, която да защитава бизнеса от административен произвол и рекет;
Публични регистри за неизрядни изпълнители – прозрачна база данни, достъпна за всички, която да позволи информиран извод за надеждността на компаниите, работещи по обществени поръчки;
Контрол върху „инхаус“ процедурите – строго ограничаване на възможностите за заобикаляне на конкурентните процедури чрез директно възлагане.
От екстрактивна икономика към икономика на знанието
Крайната цел на тези реформи не е просто наказване на злоупотребите, а създаване на нов икономически модел. „Прогресивна България“ говори за преход от „екстрактивна“ икономика, в която богатството се извлича чрез контрол над ресурсите и институциите, към икономика на знанието и иновациите, в която просперитетът се създава чрез конкуренция, образование и технологично развитие.
Това е визия, която не просто обещава повече пари в бюджета, а коренна промяна в начина, по който функционира държавата. Ако бъде осъществена, тя може да отключи потенциала на хиляди предприемачи, учени и професионалисти, които днес са възпрепятствани от системата, и да постави България на пътя към устойчив икономически растеж.
