МАГИЯТА НА КУКЕРИТЕ: Над 800 участници разтърсиха Костенец под звъна на чановете
КОСТЕНЕЦ – Вчера град Костенец се превърна в епицентър на българската традиция. Традиционният кукерски празник „Костенец – 2026“, посветен на Сирни Заговезни, събра над 800 участници от 10 групи от цялата страна, които изпълниха улиците на града с мистика, цветове и оглушителен звън на чанове.
Дефилето: От храма до стадиона
Празникът започна точно в 10:00 ч. с внушително дефиле. Шествието, водено от местните групи на село Горна Василица и град Момин проход, премина по утвърдения маршрут от храм „Св. вмчк Георги“ до спортен комплекс „Бенковски“. Жители и гости на града излязоха по тротоарите, за да посрещнат маскираните мъже, жени и деца, които „наричаха“ за здраве и берекет във всяка къща.
Екстаз на стадион „Бенковски“
Кулминацията на събитието се състоя на стадиона, където всяка от десетте групи представи своя уникален ритуал. Въздухът буквално трепереше от ритъма на тежките звънци.
-
Автентични маски: Участниците демонстрираха страховити маски от кожа и пера, достигащи до няколко метра височина.
-
Символични ритуали: Бяха пресъздадени древни сватбени обичаи, оран и засяване – символи на новото начало и плодородието.
-
Музикален съпровод: Изпълненията на каба гайди и народни песни от сестрите Ралица и Деница Христови допълниха празничната атмосфера.
Официални гости и признание
Сред официалните гости на събитието бяха кметът на община Костенец Йордан Ангелов, народният представител Младен Маринов и ректорът на НСА „Васил Левски“ проф. Красимир Петков.
„Този празник е символ на единството на нацията ни. Българският народ е силен, докато пази своите корени,“ заяви в приветствието си кметът Ангелов.
Празникът се проведе като част от проекта „Костенец – сцена на традициите и бъдещето“, финансиран от Европейския съюз, което подчертава значението на местното културно наследство в европейски контекст.
Прошката и Сирни Заговезни
Освен маскарадните игри, денят беше белязан и от християнската традиция на Сирни Заговезни. Жителите на Костенец спазиха обичая за искане на прошка и паленето на огньове, вярвайки, че така пречистват душите си за предстоящите Великденски пости.